Становище на НАПС относно подготвянето на законопроект за споделеното упражняване на родителски права

Изх. №1 от 08.02.2024 г.

ДО:

Г-ЖА ЕЛИСАВЕТА БЕЛОБРАДОВА, ПГ ППДБ

КОПИЕ ДО:

ПРЕДСЕДАТЕЛИТЕ НА ПАРЛАМЕНТАРНИТЕ ГРУПИ
В НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

 

СТАНОВИЩЕ

на Национална асоциация „Поход за семейството“ относно
подготвянето на законопроект за споделеното упражняване на родителски права

 

Уважаеми дами и господа,

Национална асоциация „Поход за Семейството“ е нестопанска организация, юридическо лице с нестопанска цел в обществена полза, защитаваща брака от мъж и жена (както е описан в чл. 46 на българската Конституция), традиционните християнски и общочовешки семейни ценности и добродетели, и правата на родителите и децата без да се противопоставят.

Във връзка с провелата се наскоро кръгла маса в българския парламент и представеното и обсъждано на нея предложение за промени в Семейния кодекс, касаещи споделеното упражняване на родителски права, наричано накратко и разговорно „споделено родителство“, бихме искали да насочим вниманието ви към някои аспекти свързани с темата, за които смятаме, че е нужно навлизане в по-голяма конкретика, с цел установяване дали такава промяна би довела до подобряване на българската нормативна уредба и по-добра защита на правата на родителите и децата, или напротив, би довела до по-голямо объркване, затормозяване на съдебната система, допълнителна тежест и неоправдани разходи за родителите на детето, а също така и увреждане на интереса на детето.

Споделеното родителство вече е възприето в някои държави, но на срещата в Народното събрание на участниците не бяха представени никакви конкретни и ясни обективни научни доказателства, проучвания, изследвания и заключения, които да показват, че този вид упражняване на родителските права води до по-големи ползи, едновременно за родителите и децата, и има по-малко недостатъци от настоящия модел.

В процеса на обсъждане бяха изтъкнати редица предизвикателства пред такава промяна в настоящото ни законодателство и начина на действие на съдебната система при решаване на въпросите, които възникват, в случай, че родителите получат изцяло еднакви родителски права за вземане на решение относно настоящето и бъдещето на детето си, и за времето, което те прекарват с него.

И в настоящия момент, съгласно настоящото българско законодателство, родителите, които имат разбирателство помежду си, и при липса на основание за притеснение на някоя от страните за злоупотреба с родителски права и родителски капацитет, споделеното родителство може да бъде установено във взаимоотношенията между родителите и децата, и прилагано съвсем законно. Това обаче не е така в случаите на конфликт и неразбирателство между родителите на детето, където се налага да се намеси съдът.

От една страна, предложението за споделено родителство наистина би могло да помогне на родители, които диспропорционално са засегнати от невъзможността да прекарват достатъчно време с детето си след развод, на основата на решение на съда за попечителството над детето, особено когато няма конфликт между майката и бащата на детето. Но от друга страна, при опит да се дефинира начина за практично прилагане на споделеното родителство възникват множество въпроси и проблеми, които смятаме, че е невъзможно да бъдат обхванати изцяло и трябва да бъдат оставени напълно на решението на съда, по начина, по който това се прави относно родителските права и към настоящия момент.

Например въвеждането на споделено родителство веднага води до следните казуси, които биха могли да възникнат:

  • Отдалеченото място на живеене на двамата родители не позволява те заедно да отглеждат и възпитават детето си, с равно време на достъп до него и без отделяне на неговата постоянна среда – приятели, училище, личен лекар, разширена подкрепяща семейна среда (баби, дядовци и други роднини) и т.н. Това води до стрес за детето и не е в негов най-добър интерес.
  • Отсъствието на единия родител заради служебни или лични ангажименти може да не позволява отделяне на достатъчно време за детето в определен период от време, както се очаква от двамата родители, и може да доведе от отнемане или ограничаване на родителското му право за бъдещи периоди. Това поставя също детето в риск, защото се отглежда само от единия родител, и с последваща възможна намеса на социалните служби и т.н.
  • Кърменето на детето в ранната му възраст не позволява истинско споделено родителство в интерес на детето, тъй като майката е тази, която трябва да бъде до детето през цялото време в периода на кърмене.
  • При споделено родителство страната, която трябва да плаща издръжка съгласно настоящото законодателство, вече няма да бъде задължена да прави това, защото страните ще си споделят родителските права и никоя от страните няма да е задължена да подкрепя другата. Това може да доведе до множество съдебни спорове доколко е спазено времето за престой на детето при всеки от родителите, доколко родителите разходват средства за детето по време на престоя му и т.н.
  • Споделеното родителство може да е напълно неприложимо, когато единият родител е зависим от алкохол, наркотични вещества или хазарт; недееспособен; водещ начин на живот, който не възпитава детето по подходящ начин, или е в конфликт с моралните и етични ценности на новото семейство на детето с втори баща и т.н. Всички тези случаи трябва да бъдат разгледани възможно най-подробно при евентуални промени на Семейния кодекс и решенията по тях в съда биха били сложни и не винаги напълно в интерес на детето.
  • Когато за детето се налага да се вземе бързо решение относно медицински процедури, пътуване в или извън страната и други, споделеното родителство може да доведе до фатално или недопустимо забавяне или отлагане, тъй като единият родител може да не бъде открит или да има напълно противоположното мнение от другия родител.
  • И други.

Всички посочени по-горе казуси и много други, които ние не можем да предвидим и изброим по обективни причини, предполагат много сериозно отношение към темата, и широк и продължителен обществен дебат относно въвеждане на една такава нова конструкция на отношенията родител-дете след развод, неприлагана досега от нашата съдебна практика и създаваща рискове за най-добрия интерес на детето и упражняване на правата на двамата му родители.

Тъй като преди и по време на кръглата маса в парламента не беше представен текст на законопроект за промяна на Семейния кодекс и не бяха представени никакви научни статии, доклади и казуси от съдебната практика, и никакви обективни факти и доказателства, че споделеното упражняване на родителски права води до повече ползи за родителите и децата след развод, то Национална асоциация „Поход за Семейството“ изразява позиция на предпазливо изчакване и ще излезе с конкретно становище в случай на изнасяне в публичното пространство на законопроект за промяна на Семейния кодекс и/или други свързани нормативни актове.

 

С уважение,
Ивайло Тинчев
Председател на Управителния съвет на
Национална асоциация „Поход за семейството“

Споделете тази страница с приятели!