Части от Закона за социалните услуги противоречат на Конституцията на Република България, обяви Конституционният съд

Съдът обяви за противоречащи на Конституцията на Република България текстовете на чл. 81, ал.1, чл.87 и чл. 116, ал. 1, т. 3 и 7.

На 14.06.2020 г. Конституционният съд излезе с Решение №91 по дело №3 от 2020 г.2, образувано по искане на 54 народни представители от 44-то Народно събрание за установяване на противоконституционност на Закона за социалните услуги (ЗСУ) (обн., ДВ, бр. 24 от 22.03.2019 г., в сила от 1.07.2020 г.). Делото беше допуснато за разглеждане от Съда на 15.04.2020 г.3

С решението си най-висшата съдебна инстанция в България потвърди опасенията на родителите и много от българските родителски организации, включително Национална асоциация „Поход за семейството“ (НАПС), че чрез Закона за социалните услуги на определени държавни органи, организации и частни лица се дава прекалено широк обхват на правомощията, в противоречие с основния закон на страната.

Решенията на Конституционния съд не подлежи на тълкуване и преценка, а на изпълнение от Народното събрание, което трябва да премахне изцяло или, където е посочено от Конституционния съд за подходящо, да конкретизира текстовете по начин, по който те да бъдат напълно синхронизирани с Конституцията.

За някои от текстовете в Закона за социалните услуги, като тези касаещи Закона за закрила на детето, Семейния кодекс или Закона за лицата и семейството, Конституционният съд очаквано не се произнесе, тъй като, съгласно конституционно определеното разделение на властите, те са в прерогатива на законодателната власт, в лицето на Народното събрание.

От друга страна обаче, решението по член 87 на ЗСУ, отново изведе на преден план необходимостта от пълна ревизия на всички закони и политики в страната, които са свързани с децата и взаимоотношенията им с техните родители. Въпроси като: доколко начинът на популяризиране и ползване на тел. 116 111 е съобразен с правото на децата на информиране (съгласно чл. 13 от Закона за закрила на детето и чл. 13 и 17 от Конвенцията на ООН за правата на детето4) и доколко е нарушаване на правата на родителите или законните им настойници (съгласно чл. 47, ал. 1 на Конституцията на Република България5 и настоящото решение на Съда), застават пред българското общество с още по-голяма сила. Всичко това се случва в контекста на разрастване на родителското движение и все по-активното участие през последните три години на автентични граждански организации в редица обществени процеси, които са били пренебрегвани или невъзможни за обхващане от тях през последните две десетилетия.

Национална асоциация „Поход за семейството“ е удовлетворена от решението на Конституционния съд и ще продължи да работи за защита на правата на родителите и децата без да ги противопоставя, а също и ще продължи да настоява за постепенна промяна на цялото законодателство в посока, в която българските деца да имат здрави семейства и щастливо детство в семейна среда, да бъдат образовани, достойни и отговорни граждани на България.

Противоконституционност на чл. 81 (1)

Чл. 81, ал. 1 се отнася до възможността доставчици на социални услуги да имат неограничен достъп до всякаква информация за лицата и техните семейства.

Противоконституционен текст:

Чл. 81. (1) При изготвянето на индивидуалната оценка на потребностите и на индивидуалния план за подкрепа доставчикът на социалната услуга може да иска информация, съдействие и становища от държавни органи, общината, личния лекар на лицето, семейството и близките на лицето, лечебни заведения, институции в системата на предучилищното и училищното образование и други институции и доставчици на социални услуги, като те са длъжни да ги предоставят в рамките на срока, определен от доставчика.

Текст от решението на Конституционният съд:

Видно от формулировката на чл. 81, ал. 1 ЗСУ, доставчиците на социални услуги ще имат възможност за достъп до широк обхват от данни за потребителите, намиращи се при различни субекти: държавни органи, общината, личния лекар, семейството и близките, лечебни заведения, институции в системата на предучилищното и училищното образование и други институции и доставчици на социални услуги. Липсата на изчерпателност на нормата по отношение на вида данни, както и на субектите, от които може да се изискват те, означава, че доставчиците ще имат достъп до голям обем от информация за потребителя, включително, но не само – до данни за неговото образование, професия, материалното и здравословното му състояние, интимния му живот, навиците и начина на живот и т.н. Подобен неограничен достъп до данни, отнасящи се до лицето, несъмнено е от естеството да доведе до сериозно навлизане в личното му пространство и намеса в личния му живот.

При оценката на оспорената норма обаче трябва да се вземе предвид цялостния контекст на конкретната обработка на данни и спецификата на нейното правно основание. Социалните услуги са обществено полезна дейност, която е неразривно свързана с реализацията на основното право на гражданите на социално подпомагане. Те имат за предмет адресиране на широк кръг проблеми на индивида, които влошават или осезателно застрашават неговото качество на живот. Целта им е да осигурят помощ и подкрепа на уязвими лица със специфични нужди, сред които са хора със здравословни проблеми, зависимости, жертви на насилие или трафик, деца, лишени от родителска грижа или жертви на домашно насилие, лица с увреждания, лица, маргинализирани от обществото и много други. Посрещането на нуждите на толкова разнообразни категории лица и осигуряването на ефективна подкрепа за разрешаване на техните проблеми, изисква всеобхватна преценка на потребностите им, която не би могла да се осъществи без достъп до информация за тях. Многообразието от житейски ситуации в случая прави невъзможна законовата конкретизация на данните, които ще бъдат необходими на доставчиците за изготвяне на оценка на потребностите на лицето и предоставяне на подходящата за неговите нужди подкрепа.

Тъкмо затова обаче ефикасната защита на правата на гражданите изисква изрично да се предвиди необходимостта от съгласие на потребителите и/или техните представители, освен може би в изрично конкретизирани от закона случаи според характера на казуса (напр. домашно насилие) и естеството на данните. Конформно тълкуване на оспорената разпоредба не би могло да се препоръча именно поради многообразието на случаите, а прекалено общата ú формула не съответства на разпоредбата на чл.32, ал.1 от Конституцията

Противоконституционност на чл. 87

Чл. 87 се отнася до възможността доставчици на социални услуги да му предоставят такива на деца във всички случаи без знанието на техните родители или законни настойници.

Противоконституционен текст:

Чл. 87. (1) Когато дете е поискало подкрепа от доставчик на социална услуга, доставчикът е длъжен да информира и да консултира детето с изключение на случаите на искане за ползване на резидентна грижа.

(2) Ако доставчикът на социалната услуга не предлага дейности за търсената подкрепа, той е длъжен по подходящ начин да информира и да консултира детето относно начина за ползване на желаната от него услуга.

(3) В случай че потърсилото подкрепа дете е под 14-годишна възраст или е дете в риск по смисъла на Закона за закрила на детето, доставчикът незабавно уведомява дирекция “Социално подпомагане”.

(4) В случай че потърсилото подкрепа дете е над 14-годишна възраст, доставчикът със съгласието на детето уведомява неговите родители.

(5) Ако детето не е в риск по смисъла на Закона за закрила на детето, ползването на социални услуги от детето и от неговите родители е по реда на този закон.

Текст от решението на Конституционният съд:

По отношение на оспорването на чл. 87 ЗСУ следва да се отбележи, че законодателят е този, който урежда реда за реализацията на правата и на ограничено дееспособните и случаите, в които съдействието на техните родители, настойници или попечители е необходимо. Наистина в действащото законодателство съществуват редица хипотези, в които ненавършилите пълнолетие се считат за дееспособни за извършването на определени лични действия – например възможността непълнолетните да сключват обикновени дребни сделки за задоволяване на текущите им нужди и да разполагат с това, което са придобили със своя труд (чл. 4 ЗЛС), правото им да се обърнат до дирекция „Социално подпомагане“ и до районния съд при разногласие с родител (чл. 124, ал. 3 СК) и др. Това обаче не отменя разпоредбата на чл. 47, ал.1 от Конституцията, която не прави разграничение между малолетни и непълнолетни деца и прогласява правото и задължението на родителите да отглеждат и възпитават децата си.

Дори в случаите, в които дете, нуждаещо се от помощ и подкрепа, потърси такава, когато родителите му не са го сторили, правата и отговорностите на родителите не отпадат. Мислими са редица хипотези, в които родителите не полагат необходимите грижи за детето си или упражняват насилие върху него. В такива случаи е необходимо да се предвидят средства за защита на пострадали деца, сред които е и правото да се обърнат до компетентните органи пряко или посредством доставчици на социални услуги. Дори тогава обаче чл. 87, ал. 3 ЗСУ остава неясен по отношение на гаранциите, че правата както на детето, така и на родителите ще бъдат спазени. Според него в случаите, когато детето е малолетно или е в риск, доставчикът незабавно уведомява дирекция “Социално подпомагане”, която следва да предприеме действия в рамките на своята компетентност. Разпоредбата на чл. 87, ал. 4 създава ограничение за информираността на родителите на деца над 14 години, т.е. разширява правата на непълнолетното лице. Доколкото Конституцията не се произнася изчерпателно по специфичните права на непълнолетните, въвеждането на такова право (да търсят социални услуги без знанието на родителите си) би било в правомощията на законодателя само ако ясно е конкретизирано естеството на случаите, в които това е допустимо. Напротив, атакуваната разпоредба е формулирана твърде общо, предполага преценка по пътя на изключването и не създава яснота за прилагащите я лица и институции, а дори оставя впечатление, че непълнолетните лица са изведени извън режима на конституционното правило. Поради свързаността на разпоредбите на всички алинеи на чл.87, Конституционният съд приема, че в цялостта си той не съответства на изискването на чл. 4, ал.1 от Конституцията.

Противоконституционност на чл. 116, ал. 1, т. 3 и 7

Чл. 116, ал. 1, т. 3 и 7 се отнася до даденото право на Агенцията за качеството на социалните услуги за намеса в личния и семеен живот на частни лица чрез достъп до техните домове и за получаването на информация от тях за ползваните от тях услуги.

Противоконституционен текст:

Чл. 116. (1) При изпълнение на контролните си функции служителите на Агенцията за качеството на социалните услуги имат право:

3. да посещават лицата, които ползват социални услуги в домашна среда;

7. да получават пряко от лицата, ползващи социални услуги, необходимата информация.

Текст от решението на Конституционният съд:

Що се отнася до чл. 116 ЗСУ вносителите също навеждат твърдения за нарушаване на правото на личен и семеен живот по чл. 32, ал. 1 от Конституцията и неприкосновеността на жилището по чл. 33 от Конституцията. Като цяло предвидените в тази разпоредба „контролни правомощия“ на Агенцията за качеството на социалните услуги са изцяло в сферата на събирането на информация по приложението на закона и не създават някакви неконституционни контролни органи. Съмнение обаче пораждат чл. 116, ал. 1, т. 3 и 7, които оправомощават компетентните органи да посещават лицата, които ползват социални услуги в домашна среда, и да получават от тях информация, без да посочват като изискуемо условие съгласието на ползвателите. Конституционният съд счита, че оспорената разпоредба създава възможност за тълкувания в смисъл на принудително влизане или оставане в жилището на лицата, респективно за принудително изискване на данни, както се твърди в становищата на някои от привлечените по делото лица. Според утвърдената практика на Конституционния съд тълкуването на законовите разпоредби следва да се извършва доколкото е възможно конформно с Конституцията, за да се ограничи намесата в избраната от законодателя политика. В настоящия случай обаче коментираната разпоредба е очевидно неясна и би могла да разшири един от контролните механизми на дейността на доставчиците на социални услуги до степен на недопустимо навлизане в личното пространство на ползвателя. С оглед на това Конституционният съд намира, че тези две разпоредби не са в съответствие с чл.32, ал.1 от Конституцията.

1 Решение №9 по дело №3/2020 г. – http://www.constcourt.bg/bg/Acts/GetHtmlContent/c923610a-5339-4551-9dfa-1bfc352d6c5f
2 Дело №3 от 2020 г. на Конституционния съд на Република България – http://www.constcourt.bg/bg/Cases/Details/573
3 Определение за допустимост – http://www.constcourt.bg/bg/Acts/GetHtmlContent/1c00fe71-a514-4f4a-ad44-1342b9970b35
4 Конвенция на ООН за правата на детето – https://www.unicef.org/bulgaria/sites/unicef.org.bulgaria/files/2018-09/CRC_bg.pdf
5 Конституция на Република България – https://www.parliament.bg/bg/const

Споделете тази страница с приятели!